Обикновено вагиналните възпаления възникват поради нарушен баланс между полезните и вредните микроорганизми във вагиналната флора. Влагалището не е стерилно – в него се намират множество микроорганизми, които при здрава жена живеят в хармония и не причиняват проблеми. Това състояние се нарича нормална вагинална микрофлора, която играе защитна роля срещу вредни бактерии, гъбички и други патогени.

При здравословно състояние във влагалището преобладават млечнокиселите бактерии (лактобацили), като Lactobacillus crispatus, Lactobacillus jensenii, Lactobacillus gasseri и Lactobacillus iners. Тези бактерии произвеждат млечна киселина от гликогена, синтезиран от епителните клетки на вагиналната лигавица. Млечната киселина понижава pH във влагалището, създавайки неблагоприятна среда за растежа на вредни микроорганизми. Нормалното pH във влагалището на жената има стойности от 3,8 до 4,5.

Различни етапи от живота и предразположеност към вагинални инфекции

Предразположението към вагинални възпаления варира в различните етапи от живота на жената, тъй като хормоналните промени, нивото на гликоген в вагиналната лигавица, pH на влагалището, вагиналната микрофлора и имунната система претърпяват промени през годините.

Тъй като гликогенът, който е основен източник на храна за млечнокиселите бактерии, зависи от нивата на естроген в организма, неговото количество се колебае по време на менструалния цикъл, бременността и менопаузата. Това влияние върху гликогена съответно засяга и баланса на вагиналната микрофлора и защитата срещу инфекции.

ДЕТСТВО ПРЕДИ ПУБЕРТЕТА

През този период нивата на естроген са ниски, което води до намалено количество гликоген. Това създава неблагоприятни условия за растежа на млечнокиселите бактерии. В резултат на това pH във влагалището през детството е по-високо, близо до неутралното – около 6-7. Поради това неутрално pH момичетата са по-уязвими към инфекции.

ПУБЕРТЕТ И РЕПРОДУКТИВЕН ПЕРИОД

През репродуктивния период нивата на естроген се повишават значително, което стимулира производството на гликоген. Това създава идеални условия за растежа на млечнокиселите бактерии (лактобацили), които играят ключова роля в поддържането на ниско pH във влагалището – в границите между 3,8 и 4,5. Тази киселинна среда осигурява естествена защита срещу патогенни микроорганизми.По време на овулация, когато нивата на естроген достигат своя пик, производството на гликоген се увеличава още повече, което допълнително укрепва защитната функция на лактобацилите.

Въпреки това, редица фактори могат да нарушат този деликатен баланс. Стресът, употребата на антибиотици, небалансираната диета, наличието на менструална кръв, семенната течност и други влияния могат да променят вагиналния микробиом и pH. Това от своя страна увеличава риска от вагинални възпаления и инфекции. Поддържането на здравословен начин на живот и навременната грижа за вагиналното здраве са от ключово значение за минимизиране на тези рискове.

БРЕМЕННОСТ

Бременността е период, през който нивата на естроген значително се повишават, което стимулира производството на гликоген. Този процес създава оптимални условия за растежа на млечнокиселите бактерии (лактобацили), които допълнително укрепват защитата на влагалището срещу патогени.

Въпреки това, вагиналните възпаления са често срещан проблем при бременни жени. Това се дължи на естественото отслабване на имунната система по време на бременността, което позволява на организма да приеме плода и да избегне отхвърлянето му като чуждо тяло. Намалената имунна защита обаче ограничава способността на организма да се справя с инфекции.

Освен това, хормоналните промени през този период водят до увеличено вагинално течение – физиологично нормален процес, който обаче създава топла и влажна среда. Тези условия са благоприятни за развитието на гъбички и бактерии, което увеличава риска от възпаления.

МЕНОПАУЗА И ПОСТМЕНОПАУЗА

По време на пери- и менопауза настъпва значителен спад в нивата на естроген, което води до намалено производство на гликоген във влагалището. В резултат на това pH се повишава до стойности между 5 и 7, създавайки по-благоприятни условия за развитието на инфекции.

Въпреки това, симптоми като сърбеж, парене и дискомфорт в тази възраст често не са причинени от инфекция, а от урогенитална атрофия. Намалените нива на естроген водят до влошено кръвообращение, намалена еластичност на тъканите и изтъняване на влагалищната лигавица. Това може да се прояви като сухота във влагалището, сърбеж, парене и болка при полов контакт, което значително влияе върху качеството на живот.

Лечението на тези състояния изисква индивидуален подход, който може да включва хормонозаместителна терапия, локални овлажняващи средства или специализирани продукти за възстановяване на влагалищната тъкан. Навременната консултация с лекар е от съществено значение за точното диагностициране и прилагане на адекватно лечение, което да осигури комфорт и да подобри общото благосъстояние на жената.

ВИДОВЕ ВАГИНАЛНИ ВЪЗПАЛЕНИЯ

Вагиналните възпаления могат да бъдат причинени както от полово предавани микроорганизми, така и от различни фактори, сред които употреба на антибиотици, хормонални промени, стрес, неправилна хигиена, небалансирано хранене и незащитени полови контакти.

1. Възпаления, причинени от полово предавани микроорганизми:

Полово предаваните инфекции (ППИ) често са резултат от бактериални причинители, сред които:

• Chlamydia trachomatis – при липса на лечение може да доведе до безплодие;
• Neisseria gonorrhoeae – причинител на гонорея;
• Treponema pallidum – причинител на сифилис.

Често се срещат и инфекции с микоплазма и уреаплазма, които обикновено протичат безсимптомно, усложнявайки диагностиката и лечението. Когато симптомите са налични, те включват:

• необичайно вагинално течение;
• сърбеж и парене в интимната област;
• болка при полов контакт;
• болки в долната част на корема, които могат да сигнализират за сериозно тазово възпаление;
• парещо уриниране или кървене извън менструалния цикъл и след полов контакт.

Трихомониаза е друга често срещана инфекция, причинена от паразита Trichomonas vaginalis. Характеризира се с жълто-зеленикаво течение с неприятна миризма, сърбеж и парене при уриниране. Рискът от заразяване е по-висок при жени с множество сексуални партньори, като над 70% от случаите са при такива с повече от един партньор.

Сред вирусните инфекции една от най-разпространените е тази с човешки папиломен вирус (HPV). Почти всеки човек в даден момент от живота си се сблъсква с HPV, като в повечето случаи инфекцията протича безсимптомно и изчезва спонтанно. Въпреки това, някои щамове на вируса могат да доведат до развитие на генитални брадавици или да бъдат свързани с рак на маточната шийка. Друга често срещана и особено неприятна вирусна инфекция е тази с херпес симплекс вирус (HSV) тип 1 и 2. Тя се проявява с болезнени мехурчета и ранички в областта на гениталиите, които често са съпроводени със сърбеж и усещане за парене.

2. Гъбична инфекция и бактериална вагиноза – не са „класически“ полово предавани инфекции

Кандидозата е гъбична инфекция, която най-често се причинява от гъбата Candida albicans (в около 80-90% от случаите). Основните симптоми включват сърбеж във външните полови органи или влагалището, бяло, воднисто течение, както и усещане за парене и подуване на половите органи. При хора с отслабена имунна система инфекцията може да бъде причинена и от други видове гъби, като Candida glabrata, Candida tropicalis и Candida krusei, които често са по-устойчиви на стандартните противогъбични лекарства.

Бактериалната вагиноза (BV) е състояние, причинено основно от анаеробни бактерии, като Gardnerella vaginalis, Prevotella и Mobiluncus. Това нарушение на баланса на вагиналната микрофлора се проявява с характерни симптоми, сред които обилно, оцветено течение и неприятна миризма, наподобяваща риба. Тази миризма често се засилва след полов контакт или по време на менструация. Някои жени могат да изпитват и усещане за парене при уриниране.Въпреки че бактериалната вагиноза не е опасна сама по себе си, тя може да увеличи риска от по-сериозни усложнения. Сред тях са развитието на тазово-възпалителна болест, която може да доведе до безплодие, както и усложнения по време на бременност, включително преждевременно раждане.

Какво представляват пробиотиците и пребиотиците?

Пробиотиците са живи микроорганизми, които при прием в достатъчни количества оказват положително влияние върху здравето. Те играят ключова роля в поддържането на баланса на микрофлората, като в случая на вагиналната лигавица пробиотиците, например лактобацилите, поддържат киселинна среда. Това възпрепятства растежа на вредни микроорганизми и предпазва от инфекции. Научни изследвания потвърждават, че приемът на пробиотици през устата или използването на вагинални форми на пробиотици (като Lactobacillus rhamnosus и Lactobacillus reuteri) може да помогне за възстановяването на здравословната вагинална флора. Това значително намалява риска от рецидивиращи инфекции като бактериална вагиноза и кандидоза.

Пребиотиците са хранителни вещества, които стимулират растежа и активността на полезните бактерии. Във вагиналната среда те играят важна роля, подпомагайки млечнокиселите бактерии в производството на млечна киселина, която поддържа ниско pH и защитава от инфекции. Сред най-често срещаните пребиотици са фруктоолигозахаридите, като инулин. Той може да бъде добавян към хранителния режим или използван локално като част от вагинални гелове и супозитории. Инулинът се намира естествено в храни като цикория, чесън, лук, праз и моркови.

Повишен риск от цистит при вагинално възпаление

Наличието на вагинално възпаление значително увеличава риска от развитие на цистит (възпаление на пикочния мехур). Това се дължи на анатомичната близост между червата, влагалището и уретрата, което улеснява преноса на бактерии. Микроорганизмите, които причиняват вагиналното възпаление, могат лесно да преминат през уретрата и да достигнат пикочния мехур, предизвиквайки инфекция.Освен това, вагиналното възпаление отслабва локалния имунитет, което прави организма по-податлив към инфекции на пикочните пътища. Тази намалена имунна защита създава благоприятни условия за развитие на цистит.

Циститът, или възпалението на пикочния мехур, е едно от най-често срещаните урологични заболявания, което засяга предимно жените. Според статистиката, всяка пета жена се сблъсква с този проблем поне веднъж в живота си, като при около една четвърт от тях инфекцията има рецидивиращ характер или преминава в хронична форма.Основната причина за по-високата честота на цистит при жените е анатомичната особеност на по-късата уретра, която улеснява достъпа на бактерии до пикочния мехур. Най-честият причинител на цистит е бактерията Escherichia coli. Тя нормално обитава червата и присъства в изпражненията, откъдето лесно може да попадне във влагалището, уретрата и впоследствие в пикочния мехур, предизвиквайки инфекция.

С правилни мерки повторните или хронични инфекции на пикочните пътища могат да бъдат успешно предотвратени. Основен елемент от превенцията е спазването на всички препоръки за избягване на вагинални възпаления, тъй като здравословната вагинална микрофлора играе ключова роля и за защитата на пикочния мехур.Освен това, адекватната хидратация е от съществено значение. Увеличеният прием на вода помага за изчистване на бактериите от пикочния мехур чрез редовно уриниране. Също така се препоръчва консумацията на боровинки или боровинков сок. Боровинките съдържат вещества, които пречат на бактериите да се прикрепят към стените на пикочния мехур, както и витамин C, който създава кисела среда, неблагоприятна за развитието на бактерии.На пазара съществуват и продукти с D-маноза, която е естествена захар, способна да предотврати закрепването на патогените по стените на пикочния мехур и пикочните пътища. Бактериите се свързват с молекулите на D-манозата и се изхвърлят от организма чрез урината, което значително намалява риска от възпаление.

В заключение, грижата за здравословната вагинална микрофлора не само предпазва от вагинални инфекции, но също така играе важна роля в защитата срещу възпаления на пикочния мехур. Правилната хигиена, балансираното хранене и използването на натурални добавки могат значително да намалят риска от инфекции и да подобрят общото интимно здраве.